В чудесна утрин те съзрях
Кой беше ти и где замина?
И где отнесе радостта.
Кой си ти? Не бе ли младостта,
която рано ме отмина?
И очаквала сияен ден,
ти нощите остави в мен.
Кой си ти? В чудесна утрин те съзрях
и усмихната до теб вървях.
Ти бе и близка и далечна мисъл,
която животът, ни бе написал.
© Йонка Янкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
