21 нояб. 2007 г., 13:10

В цирка

Поэзия » Другая

760 0 4

В цирка

Да бъда клоун ли
беше моята съдба?
Да се смеят хората
на моята тъга.

Да съм гримиран
всеки божи ден,
и да не се вижда
истинското в мен.

Да ми се смеят
всички хора по света,
да мога да разсмивам всички,
само не и моите деца.

И работа ли бе това -
да се правя на дете,
чието детство
отлетяло вече бе?

Няма смисъл да живея,
да се правя на щастлив,
щом дълбоко в душата си
аз виждах безполезен индивид!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

сТеЛчЕ (Стели Димитрова)

Браво, чудесен стих! Пожелавам ти успехи

2007-11-23T18:33:54+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Всеки понякога влиза в роли,които не иска,но се налага да играе.Прекрасно и тъжно,но от живота!Успех!

2007-11-21T16:21:16+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Нищо не е по-хубаво от живота!
Живей, вярвай, обичай и пиши,
защото пишеш много хубаво. С обич.

2007-11-21T14:26:10+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Не се предавай!Прекрасен стих!Иван Радоев казва:
"Бъди точен!Бъди ясен!
Усмихни се като цирков играч,
изпълняващ номер опасен!
Вярвай човече,обичай!"

2007-11-21T13:43:50+02:00