21 нояб. 2007 г., 13:10

В цирка

770 0 4

       В цирка


Да бъда клоун ли
беше моята съдба?
Да се смеят хората
на моята тъга.

Да съм гримиран
всеки божи ден,
и да не се вижда
истинското в мен.

Да ми се смеят
всички хора по света,
да мога да разсмивам всички,
само не и моите деца.

И работа ли бе това -
да се правя на дете,
чието детство
отлетяло вече бе?

Няма смисъл да живея,
да се правя на щастлив,
щом дълбоко в душата си
аз виждах безполезен индивид!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, чудесен стих! Пожелавам ти успехи
  • Всеки понякога влиза в роли,които не иска,но се налага да играе.Прекрасно и тъжно,но от живота!Успех!
  • Нищо не е по-хубаво от живота!
    Живей, вярвай, обичай и пиши,
    защото пишеш много хубаво. С обич.
  • Не се предавай!Прекрасен стих!Иван Радоев казва:
    "Бъди точен!Бъди ясен!
    Усмихни се като цирков играч,
    изпълняващ номер опасен!
    Вярвай човече,обичай!"

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...