В цирка
Да бъда клоун ли
беше моята съдба?
Да се смеят хората
на моята тъга.
Да съм гримиран
всеки божи ден,
и да не се вижда
истинското в мен.
Да ми се смеят
всички хора по света,
да мога да разсмивам всички,
само не и моите деца.
И работа ли бе това -
да се правя на дете,
чието детство
отлетяло вече бе?
Няма смисъл да живея,
да се правя на щастлив,
щом дълбоко в душата си
аз виждах безполезен индивид!
© Ева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
