21 nov 2007, 13:10

В цирка

Poesía » Otra

762 0 4

В цирка

Да бъда клоун ли
беше моята съдба?
Да се смеят хората
на моята тъга.

Да съм гримиран
всеки божи ден,
и да не се вижда
истинското в мен.

Да ми се смеят
всички хора по света,
да мога да разсмивам всички,
само не и моите деца.

И работа ли бе това -
да се правя на дете,
чието детство
отлетяло вече бе?

Няма смисъл да живея,
да се правя на щастлив,
щом дълбоко в душата си
аз виждах безполезен индивид!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

сТеЛчЕ (Стели Димитрова)

Браво, чудесен стих! Пожелавам ти успехи

2007-11-23T18:33:54+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Всеки понякога влиза в роли,които не иска,но се налага да играе.Прекрасно и тъжно,но от живота!Успех!

2007-11-21T16:21:16+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Нищо не е по-хубаво от живота!
Живей, вярвай, обичай и пиши,
защото пишеш много хубаво. С обич.

2007-11-21T14:26:10+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Не се предавай!Прекрасен стих!Иван Радоев казва:
"Бъди точен!Бъди ясен!
Усмихни се като цирков играч,
изпълняващ номер опасен!
Вярвай човече,обичай!"

2007-11-21T13:43:50+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0