21 nov 2007, 13:10

В цирка

  Poesía » Otra
763 0 4

       В цирка


Да бъда клоун ли
беше моята съдба?
Да се смеят хората
на моята тъга.

Да съм гримиран
всеки божи ден,
и да не се вижда
истинското в мен.

Да ми се смеят
всички хора по света,
да мога да разсмивам всички,
само не и моите деца.

И работа ли бе това -
да се правя на дете,
чието детство
отлетяло вече бе?

Няма смисъл да живея,
да се правя на щастлив,
щом дълбоко в душата си
аз виждах безполезен индивид!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, чудесен стих! Пожелавам ти успехи
  • Всеки понякога влиза в роли,които не иска,но се налага да играе.Прекрасно и тъжно,но от живота!Успех!
  • Нищо не е по-хубаво от живота!
    Живей, вярвай, обичай и пиши,
    защото пишеш много хубаво. С обич.
  • Не се предавай!Прекрасен стих!Иван Радоев казва:
    "Бъди точен!Бъди ясен!
    Усмихни се като цирков играч,
    изпълняващ номер опасен!
    Вярвай човече,обичай!"

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...