Евчето (Ева)
1 0
21.11.2007 г., 13:10 ч.

В цирка 

  Поезия » Друга
622 0 4

       В цирка


Да бъда клоун ли
беше моята съдба?
Да се смеят хората
на моята тъга.

Да съм гримиран
всеки божи ден,
и да не се вижда
истинското в мен.

Да ми се смеят
всички хора по света,
да мога да разсмивам всички,
само не и моите деца.

И работа ли бе това -
да се правя на дете,
чието детство
отлетяло вече бе?

Няма смисъл да живея,
да се правя на щастлив,
щом дълбоко в душата си
аз виждах безполезен индивид!

© Ева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, чудесен стих! Пожелавам ти успехи
  • Всеки понякога влиза в роли,които не иска,но се налага да играе.Прекрасно и тъжно,но от живота!Успех!
  • Нищо не е по-хубаво от живота!
    Живей, вярвай, обичай и пиши,
    защото пишеш много хубаво. С обич.
  • Не се предавай!Прекрасен стих!Иван Радоев казва:
    "Бъди точен!Бъди ясен!
    Усмихни се като цирков играч,
    изпълняващ номер опасен!
    Вярвай човече,обичай!"
Предложения
: ??:??