28 февр. 2012 г., 15:32

В джоба на лятото

994 0 13


Все се чудех, къде ми е лятото!
То ме чакало в гардероба.
Панталоните, ризата, якето.
Пълен спомени джоба.

Ето, пясъче от реката.
Сухо габърово листó.
Две-три сламки. Когато
си постилахме в нивата.
Стоп!

Омекнаха ми краката.
Тук е август. На Гола поляна.
Снимката е с един приятел.
Него вече го няма.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...Снимката е с един приятел.
    Него вече го няма."
    Тъжно.Наистина ме трогна.
    Благодаря ти, Райсън! Невероятен си!
  • тия твои джобове, Райсън!
    какво ли няма в тях!
    и весели усмивки, и тъжни, и направо кикот тук-там!
    поздравления!
  • ех, Райсън...
    какво мило и топло, какво
    тъжно и трогателно усещане само...
    как го постигаш, а?
    неповторим..
  • А лятото е толкова неща:
    Одраскано коляно на хлапе,
    хербарий с чувства на место листа.
    И плясък на вълните на море...
    И топлина когато ти простят,
    и светлина когато си простиш.
    Навярно ще харесаш мисълта,
    че лятото е недописан стих...
  • Със Станислава!
    Поздравления!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...