Feb 28, 2012, 3:32 PM

В джоба на лятото

  Poetry » Other
990 0 13


Все се чудех, къде ми е лятото!
То ме чакало в гардероба.
Панталоните, ризата, якето.
Пълен спомени джоба.

Ето, пясъче от реката.
Сухо габърово листó.
Две-три сламки. Когато
си постилахме в нивата.
Стоп!

Омекнаха ми краката.
Тук е август. На Гола поляна.
Снимката е с един приятел.
Него вече го няма.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...Снимката е с един приятел.
    Него вече го няма."
    Тъжно.Наистина ме трогна.
    Благодаря ти, Райсън! Невероятен си!
  • тия твои джобове, Райсън!
    какво ли няма в тях!
    и весели усмивки, и тъжни, и направо кикот тук-там!
    поздравления!
  • ех, Райсън...
    какво мило и топло, какво
    тъжно и трогателно усещане само...
    как го постигаш, а?
    неповторим..
  • А лятото е толкова неща:
    Одраскано коляно на хлапе,
    хербарий с чувства на место листа.
    И плясък на вълните на море...
    И топлина когато ти простят,
    и светлина когато си простиш.
    Навярно ще харесаш мисълта,
    че лятото е недописан стих...
  • Със Станислава!
    Поздравления!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...