Feb 28, 2012, 3:32 PM

В джоба на лятото

  Poetry » Other
992 0 13


Все се чудех, къде ми е лятото!
То ме чакало в гардероба.
Панталоните, ризата, якето.
Пълен спомени джоба.

Ето, пясъче от реката.
Сухо габърово листó.
Две-три сламки. Когато
си постилахме в нивата.
Стоп!

Омекнаха ми краката.
Тук е август. На Гола поляна.
Снимката е с един приятел.
Него вече го няма.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...Снимката е с един приятел.
    Него вече го няма."
    Тъжно.Наистина ме трогна.
    Благодаря ти, Райсън! Невероятен си!
  • тия твои джобове, Райсън!
    какво ли няма в тях!
    и весели усмивки, и тъжни, и направо кикот тук-там!
    поздравления!
  • ех, Райсън...
    какво мило и топло, какво
    тъжно и трогателно усещане само...
    как го постигаш, а?
    неповторим..
  • А лятото е толкова неща:
    Одраскано коляно на хлапе,
    хербарий с чувства на место листа.
    И плясък на вълните на море...
    И топлина когато ти простят,
    и светлина когато си простиш.
    Навярно ще харесаш мисълта,
    че лятото е недописан стих...
  • Със Станислава!
    Поздравления!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...