Лютиче (Валя Сотирова)
288 225
9 июл. 2021 г., 00:35

В джобчето на мойта душа 

  Поэзия
435 0 6

Синьо небе и букетче  полски цветя

откъснах от пейзажа на природна картина

Сложих  дълбоко в джобче на мойта душа

заедно с лятото от една прекрасна година

 

И ето настъпи дълго  желаният час

да се порадвам  от сърце, отривисто

да поема с  дъх дълбок аромат

от планински масиви  и заревото лъчисто

 

Да разлистя тези спомени скъпи

изгонили  сивотата на зимните дни

Зад прозорците облаци, лазещо сънни

замених  с отблясъци от морски вълни

 

Както птицата  в полет пропуска

въздушната струя през свойте криле

така изпълнена с радостни чувства

премина на лятото топлината във  мен

 

билков  сладко уханен, летоструй завладя ме

сред тревите планински от слънчев пек залиняли

безпаметно  зряща  в мен събудено чудо

в дълбини потопи ме, главозамайващо, лудо

 

И се опомних след миг, олекотена, звънтяща

без усет дори, че буря небето ми праща

От джобчето на душата си с шепи греба

песента на щурците сред лунен  поток светлина

© Валя Сотирова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Здравей, мое лято! »

32 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??