В джобчето на мойта душа
Синьо небе и букетче полски цветя
откъснах от пейзажа на природна картина
Сложих дълбоко в джобче на мойта душа
заедно с лятото от една прекрасна година
И ето настъпи дълго желаният час
да се порадвам от сърце, отривисто
да поема с дъх дълбок аромат
от планински масиви и заревото лъчисто
Да разлистя тези спомени скъпи
изгонили сивотата на зимните дни
Зад прозорците облаци, лазещо сънни
замених с отблясъци от морски вълни
Както птицата в полет пропуска
въздушната струя през свойте криле
така изпълнена с радостни чувства
премина на лятото топлината във мен
билков сладко уханен, летоструй завладя ме
сред тревите планински от слънчев пек залиняли
безпаметно зряща в мен събудено чудо
в дълбини потопи ме, главозамайващо, лудо
И се опомних след миг, олекотена, звънтяща
без усет дори, че буря небето ми праща
От джобчето на душата си с шепи греба
песента на щурците сред лунен поток светлина
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
