В долапа на баба

10 янв. 2017 г., 07:45

Поэзия » Для детей

606 0 2

Едно зрънце ориз от пакета изпълзяло

и с пълно гърло закрещяло:

- Какъв съм хубав! Красив и бял!

Аз съм силен! Аз съм Крал!

Подало се житното зрънце и възроптало:

- Какво става? Какво си се разкрещяло?

Лещите в пакета зашушукали ...

Бобчетата захихикали ...

До тях се изтъркулил и картоф.

Изгледал ги със погледа суров,

поразмърдал тежките мустаци

и рекъл: Крал ли? Раци!

Всичките се умълчали.

Що пък раци? Нищо не разбрали.

И настанала една шумотевина!

Настанала една бъркотевина!

Внезапно баба надникна в долапа.

Посегна за нещо и ръцете изцапа.

Нищо не каза. Само взе парцала.

В долапа настъпи тишина.

Смутителите бабата събра.

После, метна ги на двора.

Кокошките И нека разрешават спора!

goblenka (Маргарита Ангелова)

2020-07-07T06:57:45+03:00

Благодаря, Ласка! Как не съм видяла по-рано, този хубав и единствен коментар!
Laska (Ласка Александрова)

2017-01-11T14:36:44+02:00

Не е само за деца, а и за по-порасранали.
Хубаво!