В долапа на баба
Едно зрънце ориз от пакета изпълзяло
и с пълно гърло закрещяло:
- Какъв съм хубав! Красив и бял!
Аз съм силен! Аз съм Крал!
Подало се житното зрънце и възроптало:
- Какво става? Какво си се разкрещяло?
Лещите в пакета зашушукали ...
Бобчетата захихикали ...
До тях се изтъркулил и картоф.
Изгледал ги със погледа суров,
поразмърдал тежките мустаци
и рекъл: Крал ли? Раци!
Всичките се умълчали.
Що пък раци? Нищо не разбрали.
И настанала една шумотевина!
Настанала една бъркотевина!
Внезапно баба надникна в долапа.
Посегна за нещо и ръцете изцапа.
Нищо не каза. Само взе парцала.
В долапа настъпи тишина.
Смутителите бабата събра.
После, метна ги на двора.
Кокошките И нека разрешават спора!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
