Под върховете, в слънчеви долини,
закътан си ти, чуден земен рай.
Родени са тук горди исполини.
Прохладно е, на розов цвят ухай.
Заспя ли вечер, шепнат върховете:
"Потомка си на смелите мъже.
За свободата ни загина Ботев,
за нея Левски висна на въже!"
От тях научих аз да те обичам,
Родино, със история - борба.
И като тях, потрябва ли, се вричам
да пазя твойта скъпа свобода!