17.03.2012 г., 23:24

В долината на розите

819 0 0

 

Под върховете, в слънчеви долини,

закътан си ти, чуден земен рай.

Родени са тук горди исполини.

Прохладно е, на розов цвят ухай.

 

Заспя ли вечер, шепнат върховете:

"Потомка си на смелите мъже.

За свободата ни загина Ботев,

за нея Левски висна на въже!"

 

От тях научих аз да те обичам,

Родино, със история - борба.

И като тях, потрябва ли, се вричам

да пазя твойта скъпа свобода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...