В долината на розите

Под върховете, в слънчеви долини,

закътан си ти, чуден земен рай.

Родени са тук горди исполини.

Прохладно е, на розов цвят ухай.

Заспя ли вечер, шепнат върховете:

"Потомка си на смелите мъже.

За свободата ни загина Ботев,

за нея Левски висна на въже!"

От тях научих аз да те обичам,

Родино, със история - борба.

И като тях, потрябва ли, се вричам

да пазя твойта скъпа свобода!