11 февр. 2008 г., 15:59

В друга роля

1.2K 0 11
Поглеждам те.
Поглеждаш ме и ти.
Искри прехвърчат - палят ни изцяло.
Събличам те
единствено с очи.
Трепери полудяло мойто тяло.
Трепериш ти -
в очите ти чета.
Едва издържаш само да ме гледаш.
Но пак мълчиш,
а твойта самота
с нокти те разкъсва. Знам. Усещаш.
Защо, кажи,
ти сам си забраняваш
да обичаш с ненавременна любов?
Ще ти горчи,
а не заслужаваш!
Толкова си хубав... Послушай моя зов.
Обичам те!
И мога да извикам,
така че да ме чуе и морето!
Обичаш ме!
Не мога да повярвам,
че отново заключваш си сърцето.
Защо мълчиш?
Мене ли очакваш,
както всяко цвете своя дъжд?!
Тогава идвам. Виж!
Дори и да не вярваш.
Поне веднъж ще вляза в ролята на мъж...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми!
  • на последък ролите доста често се разменят и с мен стана така хи хи.
    Все едно аз съм описала запознаването с приятеля ми. Браво много ми хареса
  • До болка позната ситуация.

    Но пак мълчиш,
    а твойта самота
    с нокти те разкъсва. Знам. Усещаш.
    Защо, кажи,
    ти сам си забраняваш
    да обичаш с ненавременна любов?

    Но щом е ненавременна винаги трябва да помислиш не е ли по-добре да чакаш...за да е по-щастлива.
  • БРАВО!!!!
  • еййй колко хубаво!Хареса ми много!поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...