11.02.2008 г., 15:59 ч.

В друга роля 

  Поезия
1017 0 11
Поглеждам те.
Поглеждаш ме и ти.
Искри прехвърчат - палят ни изцяло.
Събличам те
единствено с очи.
Трепери полудяло мойто тяло.
Трепериш ти -
в очите ти чета.
Едва издържаш само да ме гледаш.
Но пак мълчиш,
а твойта самота
с нокти те разкъсва. Знам. Усещаш.
Защо, кажи,
ти сам си забраняваш
да обичаш с ненавременна любов?
Ще ти горчи,
а не заслужаваш!
Толкова си хубав... Послушай моя зов.
Обичам те!
И мога да извикам,
така че да ме чуе и морето!
Обичаш ме!
Не мога да повярвам,
че отново заключваш си сърцето.
Защо мълчиш?
Мене ли очакваш,
както всяко цвете своя дъжд?!
Тогава идвам. Виж!
Дори и да не вярваш.
Поне веднъж ще вляза в ролята на мъж...

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??