22 апр. 2005 г., 09:20

В душата ми...

1.5K 0 0
В душата ми се взират жестоки две очи
и блясъкът им кара всичко в мене да горчи.
Изплуват спомените-паяци някъде от тъмнината
и мрежите плетат, но идва самотата.
И мислите ми, като прилепи летят из този мрак,
а писъците им с отрова поят ума ми пак и пак...
Сърцето ми тъй силно се раздира от жаждата за топлина, 
но без попътен вятър и корабът не стига до целта. 
Плътта ми жилят я оси, като ръце познати, но далечни. 
Думи-дяволи забиват ми игли в раните тъй истински и вечни. 
Мечтите ми, като приятел подъл ме спират да избягам 
и в бездна от сълзи без вик и стон пропадам... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...