В душата ми е светло и студено
В душата ми е светло и студено
и страстно, като предсказание за грях.
Едното ми око от стих смутено,
а другото кръвясало от страх.
Едната ми ръка рисува вятър
с мастилото на галещия мрак,
а другата - плете бесило златно,
ако безпаметно се влюбя пак.
Едната буза кротко руменее,
а другата - готова за шамар.
Единият ми крак разединено
тактува марш, а другият - бунтар,
безумно се стреми да те препъне,
да не докоснеш устните ми в блус.
Да не изцапа разума с привличане
до нажежено полуделия ти пулс.
И слава богу, че сърцето е едничко,
дълбоко свързано със майката земя.
Горкото, иска да крещи: ОБИЧАЙ МЕ!
...
Но по-добре е да си го спестя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрия Чакова Все права защищены
