20 июл. 2008 г., 07:40

В една алея сенчеста вървях 

  Поэзия » Философская
459 0 5

 

В една алея

сенчеста вървях
между разкошни гробищни дървета.

И ме докосна -

приглушен и плах,
безкрайно тих, ала понятен шепот:

"... Чуй, ние,

що във таз алея спим,
с вас, живите, какво ще споделим!

Използвайте

броените си дни
да правите любов и добрини!

Добър е Господ -

всичко ще прости,
но съвестта ви ще ви изгори,

ако когато -

всеки в своя час -
и вие нявга дойдете при нас,

сте от живота

нищо не видели,
не любили сте и не сте живели!..."

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??