В една алея сенчеста вървях
В една алея
сенчеста вървях
между разкошни гробищни дървета.
И ме докосна -
приглушен и плах,
безкрайно тих, ала понятен шепот:
"... Чуй, ние,
що във таз алея спим,
с вас, живите, какво ще споделим!
Използвайте
броените си дни
да правите любов и добрини!
Добър е Господ -
всичко ще прости,
но съвестта ви ще ви изгори,
ако когато -
всеки в своя час -
и вие нявга дойдете при нас,
сте от живота
нищо не видели,
не любили сте и не сте живели!..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
