20.07.2008 г., 7:40 ч.

В една алея сенчеста вървях 

  Поезия » Философска
438 0 5

 

В една алея

сенчеста вървях
между разкошни гробищни дървета.

И ме докосна -

приглушен и плах,
безкрайно тих, ала понятен шепот:

"... Чуй, ние,

що във таз алея спим,
с вас, живите, какво ще споделим!

Използвайте

броените си дни
да правите любов и добрини!

Добър е Господ -

всичко ще прости,
но съвестта ви ще ви изгори,

ако когато -

всеки в своя час -
и вие нявга дойдете при нас,

сте от живота

нищо не видели,
не любили сте и не сте живели!..."

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??