Jul 20, 2008, 7:40 AM

В една алея сенчеста вървях 

  Poetry » Phylosophy
460 0 5

 

В една алея

сенчеста вървях
между разкошни гробищни дървета.

И ме докосна -

приглушен и плах,
безкрайно тих, ала понятен шепот:

"... Чуй, ние,

що във таз алея спим,
с вас, живите, какво ще споделим!

Използвайте

броените си дни
да правите любов и добрини!

Добър е Господ -

всичко ще прости,
но съвестта ви ще ви изгори,

ако когато -

всеки в своя час -
и вие нявга дойдете при нас,

сте от живота

нищо не видели,
не любили сте и не сте живели!..."

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??