10 дек. 2015 г., 17:58

В едно метро

757 0 5

В едно метро ...


пътува мъничка принцеса…

прегърнала уют на мъжки глас, 

пременила се във чудесност

бленува спомени в захлас

Кокетно смигва, цупи устни

и плисва нежност с аромат…

Една прекрасна мъничка принцеса

рисува слънчев поздрав - 

скрипт вълшебен, с подпис - чаромат.

 

А той > чудак-магьосник,

очаква кротко своя миг,

в шепи стиснал с много нежност -

три сладки миди, рамка и семеен лик.

Една мечта, родена от сърце

избухва приказно в ефира,

че той е милван с нейните ръце,

и тя на него случва му всемира…


И тъй в английски стил -

на влака взе да му е тъжно...

две птици литнали в ефир,

видя ги той - задружни...

 

Изтрака фино влака, рязко спря…

поръча среща с много нежност -

интимност… в романтика… и с красота,

а после тази песен на безбрежност... 

 

Къде божественото среща?

Къде започва обичта?

Кога се случва красотата?

И как ТОЙ срещна ТЯ?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДМ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хах... А де? ПРИНЦЕЕЕЕЕЕ>>> КАЛЯСКАТА ПРЕПУСКА>>>...хех...подпали искрите, мили Луцифер чудесен никнейм! поздравиии...и благодаря !!!
  • три сладки миди, рамка и семеен лик...? Да не е оглушал този принц?
  • ех, Валери! Животът ще го ритне...винаги идва този прекрасен момент - на баланса...когато всичко си идва на мястото...
  • Усмихваш ме, Димитров! ПРИНЦЕ, четеш лииииии...? Чуваш лиии? И ТЯ Е >>>УСМИВКАТА>>>
  • Благодаря Валери...за овациите кой знае...може да го редaктира Принца >>>

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...