В едно метро ...
пътува мъничка принцеса…
прегърнала уют на мъжки глас,
пременила се във чудесност
бленува спомени в захлас
Кокетно смигва, цупи устни
и плисва нежност с аромат…
Една прекрасна мъничка принцеса
рисува слънчев поздрав -
скрипт вълшебен, с подпис - чаромат.
А той > чудак-магьосник,
очаква кротко своя миг,
в шепи стиснал с много нежност -
три сладки миди, рамка и семеен лик.
Една мечта, родена от сърце
избухва приказно в ефира,
че той е милван с нейните ръце,
и тя на него случва му всемира…
И тъй в английски стил -
на влака взе да му е тъжно...
две птици литнали в ефир,
видя ги той - задружни...
Изтрака фино влака, рязко спря…
поръча среща с много нежност -
интимност… в романтика… и с красота,
а после тази песен на безбрежност...
Къде божественото среща?
Къде започва обичта?
Кога се случва красотата?
И как ТОЙ срещна ТЯ?