Dec 10, 2015, 5:58 PM

В едно метро

  Poetry
748 0 5

В едно метро ...


пътува мъничка принцеса…

прегърнала уют на мъжки глас, 

пременила се във чудесност

бленува спомени в захлас

Кокетно смигва, цупи устни

и плисва нежност с аромат…

Една прекрасна мъничка принцеса

рисува слънчев поздрав - 

скрипт вълшебен, с подпис - чаромат.

 

А той > чудак-магьосник,

очаква кротко своя миг,

в шепи стиснал с много нежност -

три сладки миди, рамка и семеен лик.

Една мечта, родена от сърце

избухва приказно в ефира,

че той е милван с нейните ръце,

и тя на него случва му всемира…


И тъй в английски стил -

на влака взе да му е тъжно...

две птици литнали в ефир,

видя ги той - задружни...

 

Изтрака фино влака, рязко спря…

поръча среща с много нежност -

интимност… в романтика… и с красота,

а после тази песен на безбрежност... 

 

Къде божественото среща?

Къде започва обичта?

Кога се случва красотата?

И как ТОЙ срещна ТЯ?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДМ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хах... А де? ПРИНЦЕЕЕЕЕЕ>>> КАЛЯСКАТА ПРЕПУСКА>>>...хех...подпали искрите, мили Луцифер чудесен никнейм! поздравиии...и благодаря !!!
  • три сладки миди, рамка и семеен лик...? Да не е оглушал този принц?
  • ех, Валери! Животът ще го ритне...винаги идва този прекрасен момент - на баланса...когато всичко си идва на мястото...
  • Усмихваш ме, Димитров! ПРИНЦЕ, четеш лииииии...? Чуваш лиии? И ТЯ Е >>>УСМИВКАТА>>>
  • Благодаря Валери...за овациите кой знае...може да го редaктира Принца >>>

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...