Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
7 авг. 2009 г., 13:15

В едно небе на утро с две ръце 

  Поэзия
673 0 15

Сега светът е плясък на криле,

които с шепот  утрото разтваря.

В две топли от любов ръце

небето ми трепти и зазорява.

Сега е  бяла птица - обичта.

Причестена до святост от раздели.

До бисерност осъмнах във  сълза,

която път в душата ми намери. 

И там сред спомени, любов и страст

дъждовните небета се размиха.

Останало знаете, тъй както зная аз,

(не се завръща времето, но спира).

В едно небе на утро с две ръце

със плясък на криле от обич.

Щом зазори се във едно сърце,

душата дадена ù е за полет.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??