7 ago 2009, 13:15

В едно небе на утро с две ръце 

  Poesía
731 0 15
Сега светът е плясък на криле,
които с шепот утрото разтваря.
В две топли от любов ръце
небето ми трепти и зазорява.
Сега е бяла птица - обичта.
Причестена до святост от раздели.
До бисерност осъмнах във сълза,
която път в душата ми намери.
И там сред спомени, любов и страст
дъждовните небета се размиха.
Останало знаете, тъй както зная аз,
(не се завръща времето, но спира). ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??