В едно небе на утро с две ръце
Сега светът е плясък на криле,
които с шепот утрото разтваря.
В две топли от любов ръце
небето ми трепти и зазорява.
Сега е бяла птица - обичта.
Причестена до святост от раздели.
До бисерност осъмнах във сълза,
която път в душата ми намери.
И там сред спомени, любов и страст
дъждовните небета се размиха.
Останало знаете, тъй както зная аз,
(не се завръща времето, но спира).
В едно небе на утро с две ръце
със плясък на криле от обич.
Щом зазори се във едно сърце,
душата дадена ù е за полет.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
