Сега светът е плясък на криле,
които с шепот утрото разтваря.
В две топли от любов ръце
небето ми трепти и зазорява.
Сега е бяла птица - обичта.
Причестена до святост от раздели.
До бисерност осъмнах във сълза,
която път в душата ми намери.
И там сред спомени, любов и страст
дъждовните небета се размиха.
Останало знаете, тъй както зная аз,
(не се завръща времето, но спира). ...