13 сент. 2007 г., 15:02

В едно се сляхме в синевата

854 0 28
 


Автори: Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)




Разбих се в теб като вълна,
облях те в нежно сладострастие,
разнесох се по теб така,
предвкусвайки от твойто щастие...

Понесох се в морето ти от сладострастие,
Корсар, пленявах те със думи нежни,
за капка обич от сърцето ти горях
и с нея оцелявах в хиляди метежи.
.....
Прие ме ти като частица,
отронена от твойте дълбини
и ме превърна във звездица,
огряваща заветните мечти...

Приех те аз, частица от душата,
единствена и истинска, прекрасна,
поставих те сред другите звезди,
за да сияеш в небосклона ясен.
.....
В едно се сляхме в синевата,
небесния простор ни стана дом,
със сетен дъх изпихме красотата
и врекохме се в страстен зов!

Две птици волни, с тебе полетяхме,
от изгрева до залеза сред красота,
мечтите свои в стихове изпяхме,
за да останем вечни пред света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...