Sep 13, 2007, 3:02 PM

В едно се сляхме в синевата

  Poetry
852 0 28
 


Автори: Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)




Разбих се в теб като вълна,
облях те в нежно сладострастие,
разнесох се по теб така,
предвкусвайки от твойто щастие...

Понесох се в морето ти от сладострастие,
Корсар, пленявах те със думи нежни,
за капка обич от сърцето ти горях
и с нея оцелявах в хиляди метежи.
.....
Прие ме ти като частица,
отронена от твойте дълбини
и ме превърна във звездица,
огряваща заветните мечти...

Приех те аз, частица от душата,
единствена и истинска, прекрасна,
поставих те сред другите звезди,
за да сияеш в небосклона ясен.
.....
В едно се сляхме в синевата,
небесния простор ни стана дом,
със сетен дъх изпихме красотата
и врекохме се в страстен зов!

Две птици волни, с тебе полетяхме,
от изгрева до залеза сред красота,
мечтите свои в стихове изпяхме,
за да останем вечни пред света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...