Изтегнах се в гората дива...
А Пролетта край мен цъфти.
В небето синева красива,
край слънцето се настани.
А малко облаче бухлато,
сравнява се сега с Рембранд...
В шубрака пее птиче ято -
възторга птичи е голям!
И аз съм птичка волнокрила,
подготвям се да полетя.
В душата ми напира сила,
да литна аз и да не спра!
Света аз искам да прегърна,
от светли чувста окрилен,
на всички с обич да отвърна,
да е щастлив света край мен!
1999 г. София
© Христо Славов Все права защищены