Feb 22, 2014, 8:42 PM

В гората

479 0 0

Изтегнах се в гората дива...
А Пролетта край мен цъфти.
В небето синева красива,
край слънцето се настани.

А малко облаче бухлато,
сравнява се сега с Рембранд...
В шубрака пее птиче ято -
възторга птичи е голям!

И аз съм птичка волнокрила,
подготвям се да полетя.
В душата ми напира сила,
да литна аз и да не спра!

Света аз искам да прегърна,
от светли чувста окрилен,
на всички с обич да отвърна,
да е щастлив света край мен!


     1999 г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....