21 июл. 2021 г., 10:27  

В Градина - 2

926 3 10

Със страх от вендета на трите момета,

не стъпвах самичък на плаж.

От Санта Марина, не ходех в Градина.

Шампанското стана мираж!

 

Бях мил със жената, дори и с родата.

Вечеряхме всички накуп.

Със стринки и тъщи оставах си вкъщи.

Мълчах покрай тях като труп.

 

От сутрин до вечер търпях умни речи.

От всеки приемах съвет.

Изслушвах тиради, от стари и млади.

Превърнах се в правилен зет.

 

Аз тичах към плажа, помъкнал багажа

на цялата смешна рода:

Чадъри… кревати… кюфтета с домати

мъкнех със морна снага.

 

Веднъж -  балдъзето поиска в морето

да порим вълните със джет -

Моменце - пъпчиво, не много красиво.

С две дини узрели отпред.

 

Качих я зад мене. Допря ме с колене.

Подадох на ръчката газ!

Отпраших в морето, навътре, където

не можех да видя Бургас.

 

Прескачах вълните и чувствах гърдите

на младата стройна жена.

Но важна пружина - в мотора замина.

Поспряхме далеч от брега.

 

Погледнах страхливо момето пъпчиво,

а то се притисна към мен.

Харесвах жената… Но не и сестрата!

Отблъснах я леко смутен.

 

А мойта роднина - нещастна бамбина,

започна по мен да крещи!

Опита да драска, с ръце да ме пляска!

Да вдига в морето вълни!

 

Изпаднах в отбрана, и взех че я хванах

случайно за бюста голям!

Усетих - сърцето, как думка в момето!

Реших да потъна от срам!

 

Макар без жилетка в морето се метнах!

В студената, тъмна вода!

А Спаска - от джета - изстреля ракета!

Размаха ръце към брега.

 

Аз плувах навярно - сто метра сумарно.

Издъхнах, изплезих език!

Изтръпнах в краката, намокрих главата!

Издадох нерадостен вик!

 

Видях мигом Ада и в него как страдам!

Там беше и мойта рода!

В казана - над мене - с очи зачервени!

Натискаха мойта глава!

 

Едва стигнах плажа… и кво да ви кажа,

жена ми ме прасна с юмрук!

Добрата сестричка, излъгала - всички,

че аз съм неверен съпруг!

 

Погледнах жената, погледнах родата -

Те бяха - едно към едно!

Събрах си чадъра и хукнах към къра.

Трагично бе мойто тегло!

 

Поседнах невинно на бира в Градина.

Размислих за мойта съдба.

Прибрах се навреме, ожулил колене!

Протегнах за прошка ръка!

 

 

Юри

Йовев

Юли

2021 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ели! 😀😀😊
  • 😀😀😀
  • Георги, нали знаеш кой сериал гледаме за десени път с тебе. Та от там са повечето истории. останалата част - около деветдесет процента са от мой личен опит! 😀😀😀
    Роси, и ти си богата, пълна си с приятелки, с които чакам да ме запознаеш! 😀😀😀
  • 🙂Богат си, Юри! Богат на рода и приключения! Докато свърши лятото съвсем ще те стопят! 😁
  • Харпун, приятелю, паля джета, качвам малко рода и в понеделник съм при теб! 😀😀😀
    Акеми, ти знаеш, че сега в югоизточна Азия и в частност в Патая е кофти положението с тоя вирус, и затова се преместих в Градина и Санта Марина! Има, какво да разкажа и от нашто море. 😀😀😀

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...