Jul 21, 2021, 10:27 AM  

В Градина - 2

925 3 10

Със страх от вендета на трите момета,

не стъпвах самичък на плаж.

От Санта Марина, не ходех в Градина.

Шампанското стана мираж!

 

Бях мил със жената, дори и с родата.

Вечеряхме всички накуп.

Със стринки и тъщи оставах си вкъщи.

Мълчах покрай тях като труп.

 

От сутрин до вечер търпях умни речи.

От всеки приемах съвет.

Изслушвах тиради, от стари и млади.

Превърнах се в правилен зет.

 

Аз тичах към плажа, помъкнал багажа

на цялата смешна рода:

Чадъри… кревати… кюфтета с домати

мъкнех със морна снага.

 

Веднъж -  балдъзето поиска в морето

да порим вълните със джет -

Моменце - пъпчиво, не много красиво.

С две дини узрели отпред.

 

Качих я зад мене. Допря ме с колене.

Подадох на ръчката газ!

Отпраших в морето, навътре, където

не можех да видя Бургас.

 

Прескачах вълните и чувствах гърдите

на младата стройна жена.

Но важна пружина - в мотора замина.

Поспряхме далеч от брега.

 

Погледнах страхливо момето пъпчиво,

а то се притисна към мен.

Харесвах жената… Но не и сестрата!

Отблъснах я леко смутен.

 

А мойта роднина - нещастна бамбина,

започна по мен да крещи!

Опита да драска, с ръце да ме пляска!

Да вдига в морето вълни!

 

Изпаднах в отбрана, и взех че я хванах

случайно за бюста голям!

Усетих - сърцето, как думка в момето!

Реших да потъна от срам!

 

Макар без жилетка в морето се метнах!

В студената, тъмна вода!

А Спаска - от джета - изстреля ракета!

Размаха ръце към брега.

 

Аз плувах навярно - сто метра сумарно.

Издъхнах, изплезих език!

Изтръпнах в краката, намокрих главата!

Издадох нерадостен вик!

 

Видях мигом Ада и в него как страдам!

Там беше и мойта рода!

В казана - над мене - с очи зачервени!

Натискаха мойта глава!

 

Едва стигнах плажа… и кво да ви кажа,

жена ми ме прасна с юмрук!

Добрата сестричка, излъгала - всички,

че аз съм неверен съпруг!

 

Погледнах жената, погледнах родата -

Те бяха - едно към едно!

Събрах си чадъра и хукнах към къра.

Трагично бе мойто тегло!

 

Поседнах невинно на бира в Градина.

Размислих за мойта съдба.

Прибрах се навреме, ожулил колене!

Протегнах за прошка ръка!

 

 

Юри

Йовев

Юли

2021 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ели! 😀😀😊
  • 😀😀😀
  • Георги, нали знаеш кой сериал гледаме за десени път с тебе. Та от там са повечето истории. останалата част - около деветдесет процента са от мой личен опит! 😀😀😀
    Роси, и ти си богата, пълна си с приятелки, с които чакам да ме запознаеш! 😀😀😀
  • 🙂Богат си, Юри! Богат на рода и приключения! Докато свърши лятото съвсем ще те стопят! 😁
  • Харпун, приятелю, паля джета, качвам малко рода и в понеделник съм при теб! 😀😀😀
    Акеми, ти знаеш, че сега в югоизточна Азия и в частност в Патая е кофти положението с тоя вирус, и затова се преместих в Градина и Санта Марина! Има, какво да разкажа и от нашто море. 😀😀😀

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...