10 янв. 2012 г., 15:38

В храма 

  Поэзия
846 0 4

(на майките на загиналите български войници в Ирак)

 

 

Страхливи стъпки. Болка. Шепот. Свещ.
И пламък тих пред нямата икона.
Усилие света да разбереш
и щастието в него да догониш.

Кратък поглед. Трепет. Две ръце.
Гаснещ огън в неспокойни длани.
И с ударите си едно сърце
секундите опитва се да хване...

Тъмнú във черно кръглата земя,

пристягат майки траурни забрадки…

Ще спят ли, тихи, твоите деца,

Господи, помилвай ги оттатък.

 

И църквата гърми от тишина…

Ще слезеш ли в притихналия притвор?

Две шепи скръб в трепереща ръка

към тебе ще протегнат за молитва…

 

О, Господи! Къде ли ще преспят
и тази нощ прокудени  надежди…!
На ъгъла на някой кръстопът
в студа навярно дълго ще се вглеждат.

 

 

 

 

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??