В храма
(на майките на загиналите български войници в Ирак)
Страхливи стъпки. Болка. Шепот. Свещ.
И пламък тих пред нямата икона.
Усилие света да разбереш
и щастието в него да догониш.
Кратък поглед. Трепет. Две ръце.
Гаснещ огън в неспокойни длани.
И с ударите си едно сърце
секундите опитва се да хване...
Тъмнú във черно кръглата земя,
пристягат майки траурни забрадки…
Ще спят ли, тихи, твоите деца,
Господи, помилвай ги оттатък.
И църквата гърми от тишина…
Ще слезеш ли в притихналия притвор?
Две шепи скръб в трепереща ръка
към тебе ще протегнат за молитва…
О, Господи! Къде ли ще преспят
и тази нощ прокудени надежди…!
На ъгъла на някой кръстопът
в студа навярно дълго ще се вглеждат.
© Румяна Славкова All rights reserved.
