6 февр. 2011 г., 11:40

В името на Вечерницата 

  Поэзия » Другая
638 0 8

Сивите олющени фасади
пронизват ме със стъклени очи -
сякаш алчни ястребови нокти,
сключени над oнемелия площад.

Руши безжизнените сгради
солта от хиляди невидими сълзи.
Казват, в името на небесата,
тук някога загинал моят брат.

А в този ден усещам ясно как
обръща се мъртвецът в гроба,
че безумие и фалш без бряг
понесли са човешката корона.
 
От сънищата, знам, надничат
изкривени дяволски лица.
Но там, където се прегръщат
пламенно небето и земята,

там Вечерницата още грее
за сетната надежда на света.

© Александър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??