BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
Feb 6, 2011, 11:40 AM

В името на Вечерницата 

  Poetry » Other
637 0 8

Сивите олющени фасади
пронизват ме със стъклени очи -
сякаш алчни ястребови нокти,
сключени над oнемелия площад.

Руши безжизнените сгради
солта от хиляди невидими сълзи.
Казват, в името на небесата,
тук някога загинал моят брат.

А в този ден усещам ясно как
обръща се мъртвецът в гроба,
че безумие и фалш без бряг
понесли са човешката корона.
 
От сънищата, знам, надничат
изкривени дяволски лица.
Но там, където се прегръщат
пламенно небето и земята,

там Вечерницата още грее
за сетната надежда на света.

© Александър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??