В името на Вечерницата
Сивите олющени фасади
пронизват ме със стъклени очи -
сякаш алчни ястребови нокти,
сключени над oнемелия площад.
Руши безжизнените сгради
солта от хиляди невидими сълзи.
Казват, в името на небесата,
тук някога загинал моят брат.
А в този ден усещам ясно как
обръща се мъртвецът в гроба,
че безумие и фалш без бряг
понесли са човешката корона.
От сънищата, знам, надничат
изкривени дяволски лица.
Но там, където се прегръщат
пламенно небето и земята,
там Вечерницата още грее
за сетната надежда на света.
© Александър All rights reserved.
