2 июн. 2021 г., 12:50  

В изповедалнята- 3

1.6K 3 18

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

                       ТЯ: Простете, отче! Много ме е срам!

                              От где да почна просто аз не знам!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Бъдете смела! Няма никой друг

                              да чуе откровението тук!

 

                       ТЯ: С години Графът мой не ме поглежда!

                              Изгубих с него всякаква надежда!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не падай духом! Имай вяра, мила!

                              Моли се и ще дойде нова сила!

 

                       ТЯ: Ах, силата дойде и я познах!

                              Тъй нежна е и сладостен е грях!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Какво говорите? Но пояснете!

                              Загадъчна, Графиньо, не бъдете!

 

                      ТЯ: Тя промени в миг целия ми свят!

                             Прекрасна е и страстна, чуден цвят!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не ви разбирам! Странна е речта!

                              И що за сила е? Коя е тя?

 

                      ТЯ: Безумна съм и нося аз вина,

                             че влюбена се любя със жена!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не мога да повярвам! Срамота!

                              Без граници е сякаш лудостта!

 

                      ТЯ: Кажете ми! Не мога! Как да спра?

                             По нея със сърцето си горя!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: О, толкова смутен съм в този час!

                              Във рокля да е дяволската бяс?

 

                       ТЯ: Но дяволът, простете, не беснее!

                              С целувки и милувки розовее!

 

СВЕЩЕННИКЪТ: Падение!!! В езични времена

                                 привличали са се жена с жена!

 

                        ТЯ: Езичницата в мене я жадува!

                               Езичето ми с нейното танцува!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: И прекалихте! Спрете тез слова!

                              На клада пращали са за това!

 

                       ТЯ: На клада, отче, даже бих горяла!

                              Все мисля аз за кожата й бяла!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Душата си, ах, миличка спасете!

                              Поне за нея с вяра се молете!

 

                       ТЯ: Благодаря ви, отче! Прекалих!

                              Олекна ми щом своя грях разкрих!  ( излиза )

 

СВЕЩЕНИКЪТ: ( сам ) Фантазията ми била е бедна.

                               От някъде да можех да погледна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...