2.06.2021 г., 12:50  

В изповедалнята- 3

1.5K 3 18

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

                       ТЯ: Простете, отче! Много ме е срам!

                              От где да почна просто аз не знам!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Бъдете смела! Няма никой друг

                              да чуе откровението тук!

 

                       ТЯ: С години Графът мой не ме поглежда!

                              Изгубих с него всякаква надежда!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не падай духом! Имай вяра, мила!

                              Моли се и ще дойде нова сила!

 

                       ТЯ: Ах, силата дойде и я познах!

                              Тъй нежна е и сладостен е грях!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Какво говорите? Но пояснете!

                              Загадъчна, Графиньо, не бъдете!

 

                      ТЯ: Тя промени в миг целия ми свят!

                             Прекрасна е и страстна, чуден цвят!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не ви разбирам! Странна е речта!

                              И що за сила е? Коя е тя?

 

                      ТЯ: Безумна съм и нося аз вина,

                             че влюбена се любя със жена!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не мога да повярвам! Срамота!

                              Без граници е сякаш лудостта!

 

                      ТЯ: Кажете ми! Не мога! Как да спра?

                             По нея със сърцето си горя!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: О, толкова смутен съм в този час!

                              Във рокля да е дяволската бяс?

 

                       ТЯ: Но дяволът, простете, не беснее!

                              С целувки и милувки розовее!

 

СВЕЩЕННИКЪТ: Падение!!! В езични времена

                                 привличали са се жена с жена!

 

                        ТЯ: Езичницата в мене я жадува!

                               Езичето ми с нейното танцува!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: И прекалихте! Спрете тез слова!

                              На клада пращали са за това!

 

                       ТЯ: На клада, отче, даже бих горяла!

                              Все мисля аз за кожата й бяла!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Душата си, ах, миличка спасете!

                              Поне за нея с вяра се молете!

 

                       ТЯ: Благодаря ви, отче! Прекалих!

                              Олекна ми щом своя грях разкрих!  ( излиза )

 

СВЕЩЕНИКЪТ: ( сам ) Фантазията ми била е бедна.

                               От някъде да можех да погледна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...