В изповедалнята- 3
The work is not suitable for people under 18 years of age.
ТЯ: Простете, отче! Много ме е срам!
От где да почна просто аз не знам!
СВЕЩЕНИКЪТ: Бъдете смела! Няма никой друг
да чуе откровението тук!
ТЯ: С години Графът мой не ме поглежда!
Изгубих с него всякаква надежда!
СВЕЩЕНИКЪТ: Не падай духом! Имай вяра, мила!
Моли се и ще дойде нова сила!
ТЯ: Ах, силата дойде и я познах!
Тъй нежна е и сладостен е грях!
СВЕЩЕНИКЪТ: Какво говорите? Но пояснете!
Загадъчна, Графиньо, не бъдете!
ТЯ: Тя промени в миг целия ми свят!
Прекрасна е и страстна, чуден цвят!
СВЕЩЕНИКЪТ: Не ви разбирам! Странна е речта!
И що за сила е? Коя е тя?
ТЯ: Безумна съм и нося аз вина,
че влюбена се любя със жена!
СВЕЩЕНИКЪТ: Не мога да повярвам! Срамота!
Без граници е сякаш лудостта!
ТЯ: Кажете ми! Не мога! Как да спра?
По нея със сърцето си горя!
СВЕЩЕНИКЪТ: О, толкова смутен съм в този час!
Във рокля да е дяволската бяс?
ТЯ: Но дяволът, простете, не беснее!
С целувки и милувки розовее!
СВЕЩЕННИКЪТ: Падение!!! В езични времена
привличали са се жена с жена!
ТЯ: Езичницата в мене я жадува!
Езичето ми с нейното танцува!
СВЕЩЕНИКЪТ: И прекалихте! Спрете тез слова!
На клада пращали са за това!
ТЯ: На клада, отче, даже бих горяла!
Все мисля аз за кожата й бяла!
СВЕЩЕНИКЪТ: Душата си, ах, миличка спасете!
Поне за нея с вяра се молете!
ТЯ: Благодаря ви, отче! Прекалих!
Олекна ми щом своя грях разкрих! ( излиза )
СВЕЩЕНИКЪТ: ( сам ) Фантазията ми била е бедна.
От някъде да можех да погледна.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
