В извън работно време

7 янв. 2018 г., 01:09

Поэзия

344 0 2

Вървя сънливо рано сутринта,

а Господ ми изпраща изпитание.

Стотинки ми проблясват от калта.

Навеждане е мойто наказание.

Не е започнал трудовият ден,

не съм готов за работа проклета.

Защо отново, точно и на мен?

Не съм с работни дрехи!

Налага се обаче да ги събера.

Дошъл съм да се трудя.

Работа е моята съдба,

дори и с труд се будя.

Защо на мен, проклетия късмет,

си мисля аз улисан.

Събирам всичко и поставям ред

в трудовия списък.

В джобчето ми вече не дрънчат

семки и бонбони.

Проклет капиталистичен свят

с трудови закони.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-01-07T15:27:33+02:00

Не се ядосвай
и не работи
човек създаден е
само да твори.
rainbow- (Многоцветна)

2018-01-07T12:49:18+02:00

Ех.. За работа кой ли е готов Адмирации! Харесах!