В извън работно време
Вървя сънливо рано сутринта,
а Господ ми изпраща изпитание.
Стотинки ми проблясват от калта.
Навеждане е мойто наказание.
Не е започнал трудовият ден,
не съм готов за работа проклета.
Защо отново, точно и на мен?
Не съм с работни дрехи!
Налага се обаче да ги събера.
Дошъл съм да се трудя.
Работа е моята съдба,
дори и с труд се будя.
Защо на мен, проклетия късмет,
си мисля аз улисан.
Събирам всичко и поставям ред
в трудовия списък.
В джобчето ми вече не дрънчат
семки и бонбони.
Проклет капиталистичен свят
с трудови закони.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
