7.01.2018 г., 1:09 ч.

В извън работно време 

  Поезия
345 0 2

Вървя сънливо рано сутринта,

а Господ ми изпраща изпитание.

Стотинки ми проблясват от калта.

Навеждане е мойто наказание.

 

Не е започнал трудовият ден,

не съм готов за работа проклета.

Защо отново, точно и на мен?

Не съм с работни дрехи!

 

Налага се обаче да ги събера.

Дошъл съм да се трудя.

Работа е моята съдба,

дори и с труд се будя.

 

Защо на мен, проклетия късмет,

си мисля аз улисан.

Събирам всичко и поставям ред

в трудовия списък.

 

В джобчето ми вече не дрънчат

семки и бонбони.

Проклет капиталистичен свят

с трудови закони.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??