В жажда живее, в кал Той умира

Клекнал народът, свел и главица 

да пийне "от извора" глътка водица.

Ала от жажда даже не вижда,

колко е кална онази ръчица,

дето пои го... Ама не хае

Жаждата силна, друго не знае.

Носи си кръста,  плаче, ридае...

Нож го пронизва, куче го лае.

Огън гори го- Той пак си трае.

Мисли: "Водата, жива е, жива!

Ще се напия и ще възкръсна." 

В жажда живее, в кал Той умира...