Dec 3, 2024, 2:04 PM

В жажда живее, в кал Той умира 

  Poetry » Civilian
39 0 0

 

 

Клекнал народът, свел и главица 

да пийне "от извора" глътка водица.

Ала от жажда даже не вижда,

колко е кална онази ръчица,

дето пои го... Ама не хае

Жаждата силна, друго не знае.

Носи си кръста,  плаче, ридае...

Нож го пронизва, куче го лае.

Огън гори го- Той пак си трае.

Мисли: "Водата, жива е, жива!

Ще се напия и ще възкръсна." 

В жажда живее, в кал Той умира... 

© Марияна В All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??