Dec 3, 2024, 2:04 PM

В жажда живее, в кал Той умира

  Poetry » Civic
396 0 0

 

 

Клекнал народът, свел и главица 

да пийне "от извора" глътка водица.

Ала от жажда даже не вижда,

колко е кална онази ръчица,

дето пои го... Ама не хае

Жаждата силна, друго не знае.

Носи си кръста,  плаче, ридае...

Нож го пронизва, куче го лае.

Огън гори го- Той пак си трае.

Мисли: "Водата, жива е, жива!

Ще се напия и ще възкръсна." 

В жажда живее, в кал Той умира... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна В All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...