pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961
6 янв. 2012 г., 13:39

В кладенеца

791 0 15

 

 

 

         В КЛАДЕНЕЦА

 

 

Така хладнее каменната плът

на кладенеца! Той ли ме повика?

Гласа му чувах, но за първи път

потъвам във студена зеленика...

 

И дави се духът ми без небе

за слънчевите изгреви отгоре.

С последни сили мисълта гребе,

животът ми за глътка въздух спори...

 

Надвесваш се над кладенеца ти

и чувствата се спускат по веригата.

Треперят неудавени мечти...

Прегръщаш ме... За цял живот ми стига!

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0