6 янв. 2012 г., 13:39

В кладенеца 

  Поэзия » Любовная
632 0 15

 

 

 

         В КЛАДЕНЕЦА

 

 

Така хладнее каменната плът

на кладенеца! Той ли ме повика?

Гласа му чувах, но за първи път

потъвам във студена зеленика...

 

И дави се духът ми без небе

за слънчевите изгреви отгоре.

С последни сили мисълта гребе,

животът ми за глътка въздух спори...

 

Надвесваш се над кладенеца ти

и чувствата се спускат по веригата.

Треперят неудавени мечти...

Прегръщаш ме... За цял живот ми стига!

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??