В кладенеца

Поезия » Любовна

787 0 15

В КЛАДЕНЕЦА

Така хладнее каменната плът

на кладенеца! Той ли ме повика?

Гласа му чувах, но за първи път

потъвам във студена зеленика...

И дави се духът ми без небе

за слънчевите изгреви отгоре.

С последни сили мисълта гребе,

животът ми за глътка въздух спори...

Надвесваш се над кладенеца ти

и чувствата се спускат по веригата.

Треперят неудавени мечти...

Прегръщаш ме... За цял живот ми стига!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Горда съм, че е влязло в папка "Любими", Смиф!
Благодаря за милите думи!

2012-02-09T14:51:15+02:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Това ми е любимо.
Изчистено и толкова въздействащо!

2012-02-09T12:43:20+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Благодаря за милите думи, приятели! Радвам се да ви видя и да прочета коментирите ви, които ме направиха щастлива!

2012-01-09T11:59:16+02:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

Споделям!
Здравей, Мария!

2012-01-06T22:27:34+02:00
myanakieva (МариЯ)

Прочитам и препрочитам с удоволствие! Прегръщаш сетивността ни, Мария! Поздрави!

2012-01-06T22:24:54+02:00