В КЛАДЕНЕЦА
Така хладнее каменната плът
на кладенеца! Той ли ме повика?
Гласа му чувах, но за първи път
потъвам във студена зеленика...
И дави се духът ми без небе
за слънчевите изгреви отгоре.
С последни сили мисълта гребе,
животът ми за глътка въздух спори...
Надвесваш се над кладенеца ти
и чувствата се спускат по веригата.
Треперят неудавени мечти...
Прегръщаш ме... За цял живот ми стига!
© Мария Панайотова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прегръщаш сетивността ни, Мария! Поздрави!