10 окт. 2024 г., 12:49

В кошера

823 6 23

 

В кошера на топло скрити

цяла зима ще стоим:

сто пчелички упорити –

пити с труд ще изградим.

 

Но сега е още есен –

над поляните кръжим,

пеем си любима песен,

малки кошнички държим.

 

Пълним ги с прашеца цветен

с аромат на хризантеми.

Затова трудът ни ценен

е възпяван и в поеми.

 

Но освен, че се тревожим

как през зимата сурова

в кошера нектар ще сложим,

окрили ни мечта нова:

 

Искаме, детенце мило,

всяка сутрин, освен пай

винаги да си изпило

с липов мед и чашка …….

 

                             (чай)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

3 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, подкрепили това стихотворение!
  • Благодаря Ви, Марко!
  • Харесах стихчето !
    Поздрави и успех !
  • Довереница, благодаря за пожеланието за това и другите стихчета! За мен всяко стихотворение, сътворено с мисъл да бъде прочетено от дете, е вече успех за написалия го и носи удовлетвореност!
  • Успех на отбор пчелички!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...