В кошера на топло скрити
цяла зима ще стоим:
сто пчелички упорити –
пити с труд ще изградим.
Но сега е още есен –
над поляните кръжим,
пеем си любима песен,
малки кошнички държим.
Пълним ги с прашеца цветен
с аромат на хризантеми.
Затова трудът ни ценен
е възпяван и в поеми.
Но освен, че се тревожим
как през зимата сурова
в кошера нектар ще сложим,
окрили ни мечта нова:
Искаме, детенце мило,
всяка сутрин, освен пай
винаги да си изпило
с липов мед и чашка …….
(чай)
© Bo Boteva Всички права запазени