10.10.2024 г., 12:49

В кошера

831 6 23

 

В кошера на топло скрити

цяла зима ще стоим:

сто пчелички упорити –

пити с труд ще изградим.

 

Но сега е още есен –

над поляните кръжим,

пеем си любима песен,

малки кошнички държим.

 

Пълним ги с прашеца цветен

с аромат на хризантеми.

Затова трудът ни ценен

е възпяван и в поеми.

 

Но освен, че се тревожим

как през зимата сурова

в кошера нектар ще сложим,

окрили ни мечта нова:

 

Искаме, детенце мило,

всяка сутрин, освен пай

винаги да си изпило

с липов мед и чашка …….

 

                             (чай)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, подкрепили това стихотворение!
  • Благодаря Ви, Марко!
  • Харесах стихчето !
    Поздрави и успех !
  • Довереница, благодаря за пожеланието за това и другите стихчета! За мен всяко стихотворение, сътворено с мисъл да бъде прочетено от дете, е вече успех за написалия го и носи удовлетвореност!
  • Успех на отбор пчелички!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....